Обзор върху Гражданската война №2 в България
Преди време постулирахме, че Протестната вълна започнала в средата на февруари 2013 г. трябва да се разглежда
като Първата Българска Революция на 21 век, която зароди период продължаващ и днес – период, който трябва
съответно да се определя като Гражданска война /1/. А №2 тя е поради факта, че Деветоюнският преврат и
последвалото го Септемврийско въстание през 1923 г. поставиха началото на Гражданската война №1 в България,
продължила до 19.05.1934 г.
Поставяйки на главата си шапката на историк, ще поясня: настоящата гражданска война е война,( засега студена),на българския народ против управляващата държавата му продажна на чужди интереси клика.
Тази клика от професионални политици, наричана накратко Номенклатура, се оформи след прехода на България от Еднопартийна
Номенклатурокрация в Многопартийна Номенклатурокрация /2-4/. Този преход стана в деня на влизане в сила
на новата Конституция ликвидираща монопола на БКП върху властта, през 1991 г. Две години преди това, на
10.11.1989 г., бе извършен вътрешнопартиен преврат* в БКП, който влиза в историята като революция водеща до
горепосочената промяна в социо-политико-икономическата система у нас
* Този преврат бе прокаран под давление на Москва, където Горбачов, лишен
от управленчески познания, умения и опит (както всеки Партиен Апаратчик,
който притежава единствено способността да ръководи партийни събрания
и пленуми), да не говорим за визия накъде да води хората от необятната си
Родина, за което е поел отговорността, подготвяше преврата в СССР. Този
Номенклатурчик целеше да консумира, въвеждайки “капитализма”, властовата
си позиция постигната при условията на “комунизма”, визирайки такива
промени, че да си остане на върха – такива промени ние наричаме “козметични”,
или, както е по Швейк, “трябва нещо да се промени, за да си остане всичко по
старому”. Скоро след това се намесиха други Номенклатурчици с апетит да
станат Президент или Министър-Председател на някое парче от огромната
апетитна торта наречена СССР, издърпаха килима под краката на глуповато
опуления Михаил Сергеевич (награден от манипулаторите си с Нобелова
Награда за Мир, за предателското си усърдие) и така се разпадна великата
страна – при всичките си недостатъци, най-справедливия строй в историята
на човечеството и етап от развитието на международната общност, от
чиято история трябва да се извлекат множество поуки за по-нататъшното
възходящо движение на социума.
Десетина години по-късно стана
ясно на всички българи – и
вътре и вън от страната, че бяхме
подведени в очакванията си от
тази революция. Резултатите
от този вътрешно-партиен за
БКП преврат и последвалия
го преход в Многопартийна
Номенклатурокрация бяха
такива, че тя трябва да се
отбележи в историята ни като
ретроградна революция, или
Контрареволюция – народ и
държава се върнаха на ниво
десетилетия назад, с цената на
прекомерното забогатяване на
няколко десетки семейства.
Тази Национална Катастрофа №4 /5,6/ не можеше да не създаде условия на икономическо и последващо
психологическо напрежение, в резултат на които неминуемо се стига до революция. В /5/ тази революция е
предсказана, а през 2013 г. тя не закъсня да се прояви. И понеже (i) тя избухна спонтанно и неорганизирано, и (ii)
Номенклатурата успешно я потуши /7/, в последвалите десетина години Народът и Номенклатурата се намират
в състояние на Гражданска война. Засега това се проявява в масово бойкотиране на изборния процес, което
отразява огромното недоверие, с което масите даряват своите “избранници”, поне 90% от които са просто мераклии
за лично облагодетелстване прикриващи се зад жонглиране с политически коректни клишета гарантиращи им
благоволението на чуждестранните кукловоди управляващи България.
В книга за България https://www.dukaty-books.com/DUKATY-BOOKS/Bulgaria,_terra_europeansis_incognita.html ... предназначена за англоговорящите /8/ наред с предсказанието за неминуемо
предстояща революция в България /5/ публикувахме сравнителен анализ между “комунизма” и “демокрацията”. Тази
съпоставка води до заключението, че имаме налице системен проблем, и съответстващото решение е радикална
промяна на социо-политико-икономическата система. Тъй като ключовият проблем на системата “Представителна
Демокрация”, който идентифицирахме, се оказа представителността, очевидно е да очакваме, че премахването на
този атрибут ще промени системата към значително подобряване.
В чисто практически аспект горното се изразява така: носител напредставителносттаса професионалните политици,
тоест Номенклатурчиците /2/. Поради факта, че днес огромното мнозинство от тази прослойка (популацията на
сегмента “Индустрия на Политиката”) се интересува не от защита интересите на своите избиратели (както навсякъде се тръби), а от лични облаги (което върши в пълно противоречие на това, което говори), гражданското мнозинство
загубва доверие в Номенклатурата. В България, отчитайки всичките неразбории, реалният дял на негласуващите е
около 70%.
Междувременно мераклиите да седнат на държавната софра, млади и стари (кандидат-) Номенклатурчици,
продължават с обещания към избирателите си, които по-голямата част (продавачите на илюзии) съзнават, че са
неизпълними, докато останалите (продавачите на надежди) наивно вярват, че биха могли да реализират. Впрочем,
както избирателната активност показва, масите отдавна вече не вярват на Номенклатурата – може да се каже, че
народът стои на обратната страна на барикадата, срещу политическата класа, която го държи в катастрофалното
икономическо и духовно неоколониално робство, изчаквайки своя момент на истината. Точно тази позиционна
война окачествяваме като гражданска война.
След като идентифицирахме причината за деградацията на Представителната Демокрация, още в /5/ предложихме
единствено възможното и реалистично изпълнимо решение за излизане от тоталната криза на днешния неин
дегенерат, Номенклатурокрацията, по мирен, демократичен, парламентарен път – естествено, това решение
е конкретно за България. През 2010 г. това решение на проблема – провеждането на серия реформи водещи до
радикална промяна на социо-политико-икономическата система от Номенклатурокрация в същинска Пряка
Демокрация, бе публикувано на Интернет сайта на Дисидентското Движение Заедно като “Програма ЗАЕДНО” /9/.
През 2020 г. инициирахме “Отечествен Фронт 2020” като обединение на всички, които одобряват поне 70-80%
от лансираните в Програмата ЗАЕДНО идеи и проекти. В началото на тази година бе публикувана Технологична
Инструкция за Промяната, в която освен осъвременената Програма ЗАЕДНО са посочени съображения относно
стратегията и тактиката, както и методика за подготовката и преактическото изпълнение на детайли от Програмата
/10/, а така също и Предложение за Национална Доктрина описващо визията на свободното ни Отечество, което е
крайната цел на борбата на ОФ 2020 /11/.
След консултации с ръководства на групи и движения, както и личности с влияние, предстои учредяване, на първо
време виртуално, на ОФ 2020 като претендент за легитимен представител на българския народ в Гражданската Война
№2. Ясно е, че главният проблем се състои в липса на механизми за свободно разпространение на информацията,
което прави очевидна необходимостта всеки съмишленик да я разпространява по своите канали – докато не се
постигне масовост и лавинен ефект, противостоянието на Българския Народ и неговата продажна, корумпирана
и бездуховна Номенклатура ще продължава, във формата на позиционна Гражданска Война. Kонфронтацията,
както и навсякъде другаде по света, днес е между обожателите на парите и ценителите на духовното. Докато
българският дух – духът на Арите /12-14/, е жив у мнозинството, народът рано или късно ще преодолее в борбата с
престъпниците, които са го яхнали от 35 години...
Честит на всички 10.11.1989 г. !
Иван Даракчиев
Завентем, 04.11.2024
Библиография:
revealing_what_kind_of_reality_shall_Nomenklaturchiks_empty_promises_bring
3. https://www.academia.edu/37471751/The_basics_of_Nomenklaturocracys_thesis_2_Economics_of_the_decline
5. Основните икономически съображения предопределящи предстоящата революция в България, https://www.academia.
edu/8735447/
6. Проектът БЪЛГАРИЯ, https://www.academia.edu/7618093/
8. Bulgaria: terra europeansis incognita, ISBN: 978-954-91584-3-4
Народовластие
12. https://www.academia.edu/40571719/ (Причерноморието - люлка на европейската цивилизация и Тракия като арийска
сърцевина)

Comments