Иван Даракчиев
Накъде в неделя?
След излъчването на “Технологичната Инструкция” (ТИ) за Радикална Промяна на социо-политическата система в България /1/, насрочихме срещи за обсъждане и потенциално обединяване на одобряващите я с оглед подготовка за предстоящите тогава избори за НС насрочени за 2025 г. Към него момент изборите се пренесоха с година напред, което пренасочи вниманието на доста от визираните за участници в срещата към самостоятелен опит за участие в състезанието за депутатски кресла. От четиримата най-стабилни и най-надеждни патриоти двама не бяха прочели и осмислили ТИ, поради което отложихме участието им за сесията след изборите, а другите двама направиха най- ценния принос към идеята за спасение на България. “Иване, този документ е чудесен, но той няма да бъде прочетен от много хора, и не толкова защото е много дълъг. Ние всъщност нямаме още документа, който би трябвало да го предхожда. Нямаме национална доктрина, поради което и всички писания излъчени от интелигенцията ни са в разнородни посоки. Седни и напиши едно предложение за Национална Доктрина!”. Изненадан, отговорих: “Вярно, нямаме доктрина като отделен документ, но концепцията за това каква България виждам като практически реализуем идеал, или образец, прозира навсякъде в книгата ми /2/, публикуваните в превод глави от нея и Програмата ЗАЕДНО на сайта www.zaedno.mobi, както и в ТИ, където се вижда и от осъвременената Програма, вече пренесена на платформата ОФ 2020... Впрочем, вие сте прави – само една шепа хора съзираме какво стои като целокупен проект зад всичките тези промени, които са належащи, за да пресъздадем свободна, независима, просперираща България с незагиващ народ. Обещавам да поработя върху предложение за Национална Доктрина”... Междувременно, за тези, които се интересуват, тук предлагам кратък анализ и обосновка за кого и защо аз ще гласувам в неделя, при положение, че не сме готови с проекта ОФ 2020: В последните десетина или повече месеци очевидният разпад на “сглобката” между новите национални престъпници (Канадско-Харвардските помияри) и старите национални престъпници (царуващите от началото на ”прехода” та и досега рушители и грабители на народното имущество) докара на политическата сцена у нас поне двайсетина нови играчи. С много малко изключения (аз знам два случая, но далеч не познавам всички, та ще допуснем, че има още поне два) те всички се стремят към депутатски кресла (за предпочитане в Брюксел, че там гювечът е много по- вкусен), макар че просто обещават да извадят България от калта. Почти всички те знаят, че нищо съществено няма да се промени чрез тяхното депутатство, но се натискат, защото, ако не седнат на софрата, ще бъдат или безработни, или с работа, от която не могат да хранят семейство, освен дето ненавиждат всеки работен ден там. А тези, които вече са били на народната софра, се стремят да седнат вече по-близо до кранчето (и шефа)... Всички тези нови формации обещават всичко под слънцето, повечето от играчите знаейки, че мамят хората, защото знаят, че конкретните им обещания са неизпълними, а общите им (безспорно позитивни инициативи) просто ще потънат в лабиринта на бюрокрацията – дали брюкселска или българска, няма значение... С други думи, повече от козметични промени от следващия Парламент не можем да очакваме – които са ги прочели, знаят, че тази фаза съм употребил поне десетина пъти в писания преди всички избори най-малкото от 2013 г. насам. Основният стълб на досегашната истинска опозиция, ПП Възраждане, няма конкретна програма за управление, която да доведе до жизнено необходимата радикална промяна на социо-политико-икономическата система в България. Когато позвъних на Костадинов, част от поканените за срещите споменати по-горе, той реагира (според усещането ми на момента) като за пред публика вероятно намираща се около него. Първо не можа да си спомни първата среща по ОФ 2020 в Балчик /3/, после поиска да му припомня за какво се бори тази формация и когато споменах, че всъщност това е единственият проект за радикална реформа на управлението по мирен, демократичен път, заяви, че единственият проект за възраждане на България е този на ПП Възраждане и приканва всички, които искат промяна, да се присъединим към тях или да гласуваме за тях. Когато след това проверих на сайта им дали има съществена промяна в програмата на ПП Възраждане спрямо преди, се оказа, че са добавили точка за уведомяване на ЕС за желание за преразглеждане на присъединителния договор. Интересното тук е, че такава точка фигурира в книгата ми за България /2/ и в оригиналната Програма ЗАЕДНО, висяща на сайта споменат по-горе от декември 2010 г. Както съм обяснил в ТИ /1/, това бе написано по този “мек” начин, за да не уплаша прекомерно не съвсем укрепналите на времето български мозъци. В усъвременения вариант подходът към този пункт визира сервиране на меморандум за суспендиране на договора (както впрочем и този с НАТО) на основание неговата нелегитимност (отделно дето и самото ЕС е нелегитимно по същите причини - само договорът на Ирландия има легална стойност, понеже е подписан с мандат от народа, след референдум) /4/. Така
или иначе, наличието на тази единствена стъпка към промяна не конституира цялостна програма за радикална реформа на социо-политико-икономическата система на страната, или с други думи програма за коренна промяна на формата на управление, както и посоката на движение на националната каруца. Тази “Програма на ПП ВЪЗРАЖДАНЕ” обещава, че те ще се придържат към стандартната “политическа борба” във вече откровено фашисткия Европейски Съюз – дрънкане в парламентите в София и Брюксел, правене на сделки чрез компромиси и убиване на време за сметка на данъкоплатците. Но пък вече с шанс да съуправляват – тоест, не точно “стани да седна”, ами “мръдни, за да се наместя до теб”. Вероятно с мечтата на следващия тур да кажат на избирателите си “Не ни сътворихте мнозинство, за да управляваме сами, затова и само толкова постигнахме – дайте още едно рамо и следващия път вече България ще цъфне”... Тук си спомням гостуването на Костадин при Киро Брейка преди година-две. След серия от хубави приказки Кирчо изговори заключителните фрази, с които забоде Коцето: “Добре, убеди ме, че вие сте тези, които трябва да изберем. Кажи ми, обаче, утре като гласуваме всички за вас и ви вкараме в Народното Събрания, как ще управлявате? С кого ще управляваш ти като Министър-Председател – имаш ли ги хората?”. “Е, не, днес ги нямам...” “Ами какво ще правиш, и ти ли като Бойко ще тръгнеш да ги събираш по бензиностанците?”... Най-интересното е, че точно днес пък ми пратиха линк към предаване, в което Киро Брейка обяснява защо той утре ще гласува за първи път и за кого. Рекламира ПП Величие и по-конкретно Н. Марков, който е кандидат за Евродепутат. Аз не съм поглеждал програмата на никоя от новоизлюпените партии, но и не очаквам нищо конкретно, още по- малко пък радикално (най-близко до Програмата ЗАЕДНО е Програмата СИДЕРОВ, която съдържа около 1/3 от мерките предвидени в нея,, които всичките представляват коренни промени в дадения сектор). От друга страна знам, че Ивелин Михайлов няма да се заеме с нещо, което да не е прогрес за България (заедно с Димитър Шивиков, Ивелин е един от двамата споменати по-горе младежи, с които отложихме разговорите по ОФ 2020 поради тяхната заетост), така че а приори гледам позитивно на тази нова формация – и я класирам към тези, които визират градивна промяна напред, за разлика от половината нови субекти, които без съмнение са регистрирани (с поддръжката на големите риби) заради разводняване на народния вот. Но при тази предистория Киро ми звучи много кухо – той не може да не знае, че като депутат (дали у нас, или в Брюксел, все едно) Марков не може да промени абсолютно нищо, включително относно медицинската помощ, което беше най-изобилния му аргумент. А не може да не знае, понеже поне веднъж лично съм му го обяснявал /5/ (а той помни много, а и бързо вдява). Както и това, че без конкретна програма, предварително обявена (и подкрепена на изборите) и проведена според предписанията в ТИ /1/ даже и ПП Възраждане с 60-70% парламентарно мнозинство няма да постигне истинска промяна за българите и България. И така, “Накъде в неделя?” Целта на досега негласуващото мнозинство е да изхвърли от тялото на държавната администрация гнойния цирей наречен ПП-ДБ. Не че другите паразити, загнездени от десетилетия под кожата й не са вредни и гнусни, но тия просто надхвърлят всякакви граници, а понеже са и много по-малко от вече окопалите се и доста ояли се стари кърлежи, можем да започнем пречистването с тях. И трябва! А ето какво показава кратка (и силно закръглена) сметка: Според различни данни, можем спокойно да допуснем, че валидизирани бюлетини биха пуснали 6.25 милиона избиратели. Ако гласуват 40% от тях това прави 2.5 милиона признати за валидни бюлетини. Това значи, че бариерата от 4% ще преминат партиите, които наберат над 100,000 бюлетини. Според различни прогнози изглежда вероятно ГЕРБ, ДПС и Възраждане да получат колективно между 50% и 60% от вота. Консервативно спрямо целта ни ще приемем 50%. Други две формации (най-вероятно ИТН и Левицата, но ако са други, това не променя нищо, стига изненадата тук да не е ПП-ДБ чрез напомпен машинен вот и прочее инструменти) ще получат колективно 10%. Ако приемем, че други над бариерата няма (нямам конкретни данни, но множество от някогашните поддръжници на БСП прогнозират, че отливът плюс ЕГН плюс коткането на пенсионерите по места от страна на ГЕРБ плюс синдрома на потъващия кораб този път ще ги потопи), това значи, че разводняването на вота е било успешно – между себе си двайсетината по-успешни нови политически субекти трябва да разделят 40% при средно 2%. По- малко успешните от баланса до 2% все пак ще дръпнат достатъчно, щото да няма за всички до средата, а камо ли до бариерата. И тук моята прогноза е, че Васил Божков, който участва в изборите само заради имунитет (другият случай, за който споменах, е Ивелин, който мисля, че се активизира само заради необходимия му чадър – за да не му слагат прът в колелата всеки Божи ден, както е досега), ще успее да премине бариерата. Виждам, че се е кандидатирал и в София, и в Пазарджик – районът с най-стабилни гласоподаватели. Във варианта, когато избирателната активност е 60%, ситуацията много малко ще се промени. Бариерата ще се дигне на 150,000. Трите големи партии вероятно ще вземат пак съвкупно около 50%, но тогава ДПС ще има по-малък относителен дял, за сметка на другите две партии. Двете в скобата на общо 10% може да станат три, включая ПП-
ДБ, особено ако вотът от чужбина дойде с машините, а и се окаже чудодейно високоактивен – такива чудеса в 21 ви век вече се случват почти ежедневно. И ние с вас (засега) не можем нищо да направим по въпроса. “Център” (или как се казва там съвместното с “Българско лято” обединение/коалиция) на Божков със сигурност пак ще премине бариерата, понеже той залага само на сигурно – Божков е сериозен човек и който си спомня Хъмфри Богарт и “Казабланка” ще знае, че собственикът на казино никога не играе на рулетка... И така, утре ще приключи още един голям харч на българите, беа да допринесе за повече от козметични промени. Това са пак множество милиони левове хвърлени на вятъра, за да продължава да се върти каруселът на Индустрията “Политика” /1/ - всички ги виждаме хвърлени на вятъра в рекламни панели, бордове, ТВ “блокове”; в партийни брошурки, в множество бюлетини представящи безбройните кандидати за безполезно за българите харчене на техните пари. Аз типично не вземам подаваните ми по улицата бюлетини, но вчера намерих едно цяло тесте от десетина в пощенската си кутия. Както можете да си представите, хвалят ми за Евродепутат един хубав млад мъж, кандидат от ПП-ДБ !!! Не е индивидуално
мероприятие, понеже всичките десетина кутии бяха пълни с (подаващи се от цепките) едни и същи бюлетини. Аз няма да коментирам, а ще поставя по-долу сканиран откъс. И, моля, ако плюете, внимавайте с центрирането - върху екрана, а не клавиатурата. Ако си повредите компютъра не поемам отговорност, след като съм ви предупредил - това е напълно в съгласие с Великите Евронормативи... Преди да приключа с разкритието, че ще гласувам за Божков, за да е сигурно влизането в парламента на още една опозиционна на статуквото група депутати, защото не съм сигурен за нито една от другите дребни риби, че ще минат бариерата, ще споделя един пресен епизод, който подхрани за милионен път неприязънта ми към Номенклатурчиците (политическият “елит”, както го наричат някои недоучили-недоразбрали): Преди седмица нещо имаше обръщение на проф. Иво Христов към депутатите в Народното Събрание. Поводът бе трагедията с образованието и критично важното значение на решаването на проблема вчера, а не утре – проблем, по който сме писали безброй пъти всички пишещи интелигенти от моето поколение, и по който има абсолютно пълно единодушие относно сериозността на тази духовна язва в българската психика. Стана ми болно за човека – не само пледираше пред почти празна зала, но и малцината присъстващи се държаха дивашки шумно и постоянно го апострофираха и прекъсваха... Това ме подтикна да се замисля не съм ли много снизходителен в теорията си за Номенклатурокрацията, и не трябва ли да преразгледам предложението си за наказанията на презрените плазмодии обитаващи парламентите на “демокрациите”... Ама нямало колективна вина ли? Кой ви каза? Но засега утре ще гласувам – макар и с отвращение! А после ще се върна към дописването на предложението за Национална Доктрина, което обещах на Тихомир Стойчев и Лазар Мурджев. Може би все пак някой ден децата на България ще се научат, че трябва повече да слушат, да четат, да мислят, и да питат, преди да тръгват с рогата напред...
Бургас, 08.06.2024
Библиография: 1. https://www.academia.edu/115307152/ОФ_2020_Технология_на_Промяната_от_Номенклатурокрация_към_ Народовластие 2. Ivan D., Bulgaria, terra europeansis incognita, ISBN 978-954-91584-3-4 3. https://www.academia.edu/43660615/Отечествен_Фронт_2020 4. https://www.academia.edu/40122839/АПЕЛ_2_към_Съюза_на_Юристите_в_България 5. https://www.ofront.net/post/давам-думата-на-съпротивата-иван-даракчиев-дисидентско-движение-заедно-оф-2020
Comments