Светослав Атаджанов Има ли българин, обикалял по екскурзии, или по работа из Европа, да не се е снимал на фона на дворци и замъци? Дори и тези останали у дома са прескочили до Равадиново и са се увековечили пред псевдозамъка там. Макар и с 5 века прекъсване паметта за унищожената ни от поробителите родна аристокрация е жива, макар и дълбоко заровена в подсъзнанието ни... Аристократичните симпатии се разглеждат днес като естетизъм, без особено значение. Но в действителност аристокрацията има дълбоки основи. Този, който се интересува от същността на живота, а не от повърхността му, ще трябва да признае, че не аристокрацията, а демокрацията, лишена от основите на традициите, не притежава нищо фундаментално. Аристократичната идея изисква реално господство на най-добрите, а демокрацията - формално господство на всички. Аристокрацията като управление и господство на най-добрите, като изискване за качествен подбор остава во веки веков висш принцип на обществения живот, единствено достойна за човека утопия.
И демократичните крясъци, с които се огласят площади и пазари, няма да изтръгнат от благородното човешко съзнание мечтата за господството и управлението на най-добрите, избраните. Няма да заглушат идващия от дълбините призив да се явят най-добрите и избраните, като аристокрацията встъпи във вечните си права. В безнравственото ни време. изборните речи, парламентарните прения, различните революции, всичко изглежда напълно безсмислено. Самият аристократичен принцип е ненадминат. Той е обладал Средновековието и ще привлича бъдните времена. Докато е жив човешкият дух и качественият образ на човека не е смазан напълно от количеството, човекът ще се стреми към управлние на най-добрите, към истинската аристокрация. И какво може да се противопостави на тази човешка мечта, на тази достойна утопия? Социализма през които преминахме? Демокрацията в която сме само статистически понятия? Всички те са безразлични и равнодушни към реалностите и качествата на битието ни. Към съдържанието на човека.
Всъщност демокрацията не трябва дори да се противопоставя на аристокрацията. Това са несъизмерими понятия, напълно разнокачествени. Представителната демокрация също може да си поставя за цел да подбира най-добрите и да установява управление на истинска аристокрация. Демокрацията може да бъде разбрана като установяване на условия, благоприятни за качествен подбор, за формиране на аристокрация. При това като цел може да се постави откриването на реална, а не формална аристокрация и разкриването на свободните пътища за истинската аристокрация. Но ,всички демокрации служат зле на тези цели и ги забравят в името на жалките интереси на днешния ден. Демокрацията лесно се превръща във формално оръдие за организация на интереси. Търсенето на най-добрите се заменя с търсене на тези, които съответстват на икономическите и политически интереси и които по-добре ги обслужват. Сама по себе си демокрацията не притежава вътрешно, същностно съдържание и затова може да обслужва най-противоположни цели. С това тя по същество се отличава от аристокрацията, която е идеал за благородство, порода и качество. Да не се залъгваме с външността, да не се поддаваме на жалки илюзии. От сътворението на света до днес винаги е управлявало, управлява и ще управлява малцинството, а не мнозинството. Това се отнася за всички форми и типове управление, за монархии и демокрации, за реакционни и революционни епохи. Няма изход от управлението на малцинството. Демократичните опити да се създаде власт на мнозинството всъщност са самоизмама. Въпросът е само в това дали управлява по-доброто, или по-лошото малцинство. Едно малцинство се сменя от друго. И това е всичко. По-лошите смъкват по-добрите или по-добрите, по-лошите.
Не може да съществува непосредствено управление и властване на човешката маса, това е възможно само като момент на стихийното прииждане в революциите и бунтовете. Но много бързо се установява диференциацията и се образува ново малцинство, което заграбва властта. През революционните епохи обикновено управлява група демагози, които ловко използват инстинктите на масите. Революционните правителства, които считат себе си за народни и демократични, винаги са тирания на малцинството. И твърде рядко това малцинство е подбор на най-добрите. Новата бюрокрация обикновено стои още по-ниско от старата бюрокрация, която революцията сваля. А революционната маса винаги е само атмосфера и фон за осъществяване на тиранията на малцинството.
Тържеството на демокрацията винаги е призрачно и преходно, Също така призрачно бе тържеството на социализма. Освободете се от властта на думите и външните обвивки, взрете се с по-внимателен поглед в самата същност на живота. В реалната, истинската действителност винаги става дума за това дали тържествува аристокрацията или охлокрацията. Всъщност съществува само два типа власт - аристокрация и охлокрация, управление на най-добрите и управление на най-лошите. Но винаги господстват малцина; такъв е неопровержимият закон на природата. Господството на всички не означава нещо реално, освен мрачен хаос. Всяко управление на този хаос предполага разпознаване и формиране на едни или други елементи на аристокрацията, или олигархията. Съществува непреодолима тенденция за образуване на дворцово обкръжение. На дворянството подражаваше буржоазията, както и пролетариатът. Всички плебеи искат да бъдат дворяни. При социализма върхушката на пролетариата искаше да бъде новата аристокрация. Изглежда винаги трябва да съществува малцинство, поставено в привилегировано положение. Разрушаването на историческата йерархия и на историческата аристокрация не означава унищожаване на всяка йерархия и всяка аристокрация. Образуват се нова йерархия и нова аристокрация. Всеки политически строй е йерархичен и притежава своя аристокрация. Ако е нарушена истинската йерархия и унищожена истинската аристокрация, появяват се лъжливи йерархии и се образува лъжлива аристокрация. Група мошеници и убийци от измета на обществото могат да образуват новата лъжеаристокрация и в строежа на обществото да представляват йерархичното начало. Такъв е законът на всичко живо, на всичко, притежаващо жизнени функции. И разсъдъчното отричане на йерархично-аристократичното начало винаги влече наказание.
Вместо аристократична се образува охлократична и крадлива йерархия. И господството на тълпата също има свое избрано малцинство, свой подбор на най-добри. Най-силните в простащината, най първите сред простаците на князете и магнатите на просташкото царство. Всички плебеи са искали да бъдат аристократи. А плебейският дух, е дух на завист и омраза към аристокрацията. Най-обикновеният човек от народа може да не бъде плебей в този смисъл. И селянинът може да притежава черти на истински аристократизъм, който никога не завижда,.
Геният и талантът принадлежат на духовната аристокрация, защото геният и талантът са природно дарени, а не заслужени, или заработени. Геният и талантът са получени по рождение и като духовно наследяване. Духовната аристокрация притежава същата природа като социалната, историческата арисокрация. Тя винаги е била привилегирована раса, получила про-родно и свише предимствата си. Такава духовно и физически привилегирована раса трябва да съществува на света, за да бъдат изразени чертите на душевно благородство на всеки народ. Именно благородството е душевната основа на всеки аристократизъм, който не се добива, не се заработва, а е дар от съдбата, свойство на породата. Това е особен род душевна благодат и пряко противоположно на всяка обида и завист.
Аристокрацията може да пропада и да се изражда в историята. И тя обикновено пропада и се изражда. Аристокрацията лесно може да стане твърде вкаменена, затворена и закрита за творческите движения на живота. В нея съществува склонност към образуване на касти. Тя започва да се противопоставя на народа. Изменя на предназначението си и вместо да служи, изисква за себе си привилегии. Но аристократизмът не е право, аристократизмът е задължение. Аристократичната добродетел е даряваща, а не отнемаща. Аристократ е този, комуто е дадено повече и който може да отдели от материалния и духовния си излишък.
Σχόλια